ИсторияКултураОбществоСтраната

1 февруари е Ден за почит към жертвите на комунизма

Днес е денят в памет на жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г.

Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето от правителството на Бойко Борисов през 2011 г. , което прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). „Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна“, посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

На днешната дата са осъдени на смърт и разстреляни 67 депутати, 3 правителства начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на цар Борис III, издатели на вестници

Страната е разделена на няколко административни района (подразделения) на народния съд, където действат паралелни състави. Някои от съставите осъждат и убитите по криминален начин в първите дни и месеци след 9 септември 1944.

На 1 февруари 1945 г. първи и втори състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – братът на покойния цар Борис IІІ княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, десет съветници към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

България единствена от съюзниците на Третия райх не участва с военна сила във войната, но дава най-много осъдени висши политици заради съюзничеството с Германия

Указанията на Георги Димитров от Москва са „никакви съображения за хуманност, никой не трябва да бъде оправдан“. Ето защо от дистанцията на времето Народният съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното – той се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България – така днес историци обясняват масовото осъждане на смърт на български политици, общественици и военни лица.

Само въпрос на време е – в следващите няколко години, да бъдат унищожени съюзниците на Комунистическата партия в създаването на народния съд – земеделци и социалдемократи, за да бъдат премахнати и последните пречки пред тоталната съветизация.

Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци.

На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.

По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не се ходи на поклонение. „Въпреки това – разказва царица Йоанна в книгата си „Спомени“, ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите.“

През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Подобни новини

Back to top button