Начало Бизнес Производство
19 Септември 2018 г., Сряда
НОВИНИ
Фен зона
Последни новини

Вторник, 18 Септември 2018 16:12
Вторник, 18 Септември 2018 15:01
Вторник, 18 Септември 2018 12:07
Вторник, 18 Септември 2018 11:52
Валути
РЕКЛАМА
Производство
Голям обем от запасите на минерални води у нас не се използва Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Бизнес - Производство
Написано от Вестник "Посредник"   
Четвъртък, 23 Август 2018 10:49
Nahodishta Mineral WatersБългария е втората европейска държава след Исландия по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества. Освен с красивата си природа, вкусна храна и вино, страната ни от векове е известна с високите качества на своите води, които са подходящи както за профилактика на различни заболявания, лечебни и спа-процедури, така и за ежедневна консумация.
Най-значимите водоизточници с доказани характеристики на минералните води са около 500 на брой, хиляди са и находищата на натурални изворни води. България има по-голям брой естествени източници на квадратен километър площ от доста по-големи от нея страни като Италия, Испания, Англия и Франция.
По думите на проф. д-р на геоложките науки Костадин Щерев, страната ни е изключително богата на подземни минерални води. Според него, ако се сумира общият дебит на подземните минерални извори в България, той би могъл да надхвърли количеството на всички бутилирани води в света. Общият годишен обем на запасите на минерални води у нас, които могат да бъдат използвани, е над 100 млн. кубични метра, но едва 6% от тези находища са добре проучени.
Към момента общият брой на регистрираните находища в страната е 146. Тези, които са предоставени за бутилиране са 15, от които 14 се използват ефективно. Капацитетът на находищата е 4185 литра в секунда или около 132 милиарда литра годишно – дебит, който в пъти надвишава средногодишното потребление на бутилирани води в света, равняваващ се на около 45 милиарда литра. От огромното богатство на води в страната ни обаче реално се използват едва 30%. Останалият ресурс остава свободен, вместо да се оползотвори с цел ръст на индустрията и туризма. А българските води могат да бъдат наша визитна картичка пред Европа и отличителна характеристика, която да изгражда дългосрочен имидж на България.
Наред със своите балнеологични и лечебни свойства българските води са изключително интересни като състав и предпочитани заради питейните си качества. По своята физико – химична характеристика в България практически са застъпени почти всички познати в природата води. Формирани в продължение на векове, те са специфични за региона, от който произлизат – например Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и др., като от древността до днес са били използвани за лечение и профилактика на многобройни заболявания – стомашно-чревни, бъбречно-урологични, чернодробно-жлъчни, обменни и др.
Въпреки високото качество и разнообразие на българските бутилирани води, редица търговски обекти, ресторанти и заведения избират да работят с чужди марки и да предлагат вода на по-високи цени, внос от Италия, Франция или съседни балкански държави като Македония и Сърбия, вместо да промотират родното качество.
Статистиката сочи, че около 15 до 30% от въглеродните емисии, които бутилиращата индустрия в Европа генерира, се дължат на транспорта и доставките на вода на дълги разстояния, включително в чужбина. Ето защо отговорният бизнес търси начини да намали отпечатъка от дейността си върху околната среда чрез редица мерки: промотиране на родната продукция; алтернативни форми на транспорт; въвеждане на квоти за използваното гориво и изминатите разстояния и др.
Все пак българските потребители предпочитат родното качество и познатия вкус. Делът на произведените в България бутилирани води за първото полугодие на 2018 г. е над 99%. Основните фактори, определящи покупката на бутилирана вода от потребителите в България са: доверие към марката, вкусът на водата и чистотата на нейния произход.


 

 

Последно променен на Четвъртък, 23 Август 2018 11:18
 
Leoni избраха Плевен за инвестиция от 32 млн. евро и над 2 хил. работни места Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Бизнес - Производство
Написано от Вестник "Посредник"   
Вторник, 12 Юни 2018 20:20
Leoni nachaloГерманската компания "Леони" (Leoni), която е световен доставчик на електрически кабели за автомобили и на решение за управление на данни и енергия, е взела решение да построи завод край Плевен, съобщи директорът й Ралф Зингман, който официално връчи на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев решението за влагането на 32 млн. евро в бъдещото предприятие. Зингман благодари за персоналната ангажираност на заместник-министъра и институцията с техния проект, и изрази надежда още тази година да започнат поетапното откриване на производствените мощности. На събитието за обявяване старта на проекта присъстваха областният управител на Плевен Мирослав Петров и изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Стамен Янев.
„В Министерството на икономиката работим от повече от една година по реализирането на този проект и се радвам, че вече официално можем да обявим тази позитивна новина за региона“, каза Александър Манолев. По думите му през този период администрацията е отговорила на нуждите на инвеститора, в това число са направени и законодателни промени, за да може да стартира тяхното производство. „Нещо, което се случи в кратки срокове и за което имахме пълна политическа подкрепа в Народното събрание, за което искам да благодаря на всички парламентарни групи“, подчерта икономическият заместник-министър. Според него именно тези бързи действия са били сред основните причини компанията да избере България.
Leoni nachalo1Зам.-министър Манолев отбеляза и че икономическите ни отношения с Германия се развиват все по-добре, а само за седмица две големи новини за германски инвестиции привличат общественото внимание – преди дни бе открито предприятието на „Мултивак“ в Божурище, а сега се анонсира строителството на нова фабрика с германско участие. „През 2017 г. постигнахме рекорд в историята на търговско-икономическите ни отношения и преминахме цифрата от 7.2 млрд. евро двустранен стокообмен“, допълни Александър Манолев.
„Това е най-голяма чуждестранна инвестиция за последните 10 години в нашия регион“, съобщи областният управител на Плевен Мирослав Петров. Той подчерта, от особена важност повече инвеститори да се насочват към региона на Северна България е категоричният ангажимент на правителството за завършването на АМ „Хемус“. Според него, тази инвестиция и очакваното разкриване на толкова нови работни ще даде нов тласък на регионалната икономика.
Ралф Зингман обясни, че от “Leoni” предвиждат да инвестират 16 млн. евро в строителство и 16 млн. евро в машини и оборудване. „Избрахме Плевен след детайлно проучване на региона“, каза още той. Предприятието в България се очаква да изпълнява поръчките на германски клиент от автомобилния сектор. Разчетите на компанията са да стартират производство до края на тази година и поетапно да застрояват нови площи и да увеличават капацитета и наетите лица, до достигане на пълен обем през 2020 г. Правен е анализ и на конкурентни локации за този проект, сред които Сърбия, Украйна и Македония, но компанията е предпочела България, стана ясно от неговото изказване.
„Leoni” е глобален доставчик на продукти, решения и услуги за управление на енергията и данните в автомобилния сектор и други индустрии. Компанията е най-големият доставчик за автомобилната индустрия в своята област за Европа. Групата на компаниите, регистрирани на немския индекс MDAX, наброява над 87 000 служители в 31 държави и реализира консолидирани продажби от 4.9 млрд. евро през 2017 г. Най-голямата група клиенти на „Leoni” се състои от глобалната индустрия за доставка на автомобили, товарни автомобили и компоненти.
Последно променен на Събота, 30 Юни 2018 22:48
 
Гласувайте за NASEKOMO - български финалист в конкурса за социално отговорен бизнес Chivas Venture Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Бизнес - Производство
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 11 Април 2018 12:01
nasekomo1Известни са финалистите в четвъртото издание на глобалния конкурс за социално предприемачество Chivas Venture. Това са 27 стартиращи компании с кауза, които притежават потенциал да внесат положителна промяна в средата около нас. Те ще се борят за част от наградния фонд от 1 милион долара на големия финал на Chivas Venture на 24 май 2018 година, които ще се проведе в рамките на технологичната конференция TNW Conference.
Сред финалистите в глобалния конкурс са и българските социални предприемачи NASEKOMO, които развиват проект за производство на протеини от органични отпадъци. В този етап на конкурса те ще се състезават за награда от 200 хил. щ. долара.
Сумата ще бъдат разпределена чрез триседмично онлайн гласуване (4 – 25 април 2018), в което публиката ще определи коя компания да получи финансиране. Всеки, който иска да подкрепи българските предприемачи от Nasekomo, може да даде своя глас на официалната страница на състезанието - https://www.chivas.com/en/the-venture/finalists/people/bg-olga-marcenac.
Екипът на NASEKOMO са първата компания в Източна Европа, която разработва технология за разграждане на органични отпадъци чрез ларвите на черната муха Black Soldier Fly. Получените протеини могат да бъдат използвани за високопротеинова храна в животновъдството (захранка на риби и добитък). Проектът, които е базиран на кръговата икономика, едновременно решава два проблема, заплашващи бъдещето на човечеството – увеличаващата се необходимост от протеини и все по-големите количества хранителни отпадъци.
nasekomo2
Ако българската компания спечели конкурса, финансирането ще бъде използвано за автоматизиране на процесите в компанията, чрез използване на модерни технологии и изкуствен интелект. NASEKOMO планират да инвестират в създаването на ферми, които могат да бъдат построени по целия свят, за да помогнат да се намали количеството органичен отпадък, замърсяването на въздуха и загубата на природни ресурси и в същото време да отговарят на нарастващите глобални нужди за животински протеин.
Последно променен на Сряда, 11 Април 2018 12:05
 
„Ема” ООД работи по проект за енергийна ефективност, ще достави линия за ламинирана хартия Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Бизнес - Производство
Написано от Вестник "Посредник"   
Петък, 20 Април 2018 14:30
ema oborudvaneПроект „Намаляване на енергийния интензитет - главна цел на "ЕМА" ООД“ спечели плевенската фирма. Проектът е финансиран от оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Общата стойност на допустимите разходи по проекта е 2 349 672.00 лв., а стойността на безвъзмездната финансова помощ е 1 419 184.80 лв. и представлява 60% от очакваните допустими разходи. Европейското съфинансиране е на стойност 1 206 307.08лв., а националното съфинансиране – 212 877.72лв.
Целта е подобряване на енергийната ефективност във фирмата чрез доставка и въвеждане в експлоатация на ново енергийно ефективно оборудване. Тя е в синхрон с една от специфичните цели на оперативната програма, резултатите от постигането на която би трябвало да доведе до понижаване на енергийната интензивност както на ниво отделни производствени предприятия, така и като цяло за икономиката
В проекта се предвижда повишаване на енергийната ефективност на "ЕМА" ООД чрез намаляване на специфичните енергийни разходи за производството на единица продукция, въвеждайки в експлоатация модерно технологично оборудване. Основен дял в новостите ще бъде Линия за производство на ламинирана хартия, което е технологична новост за България. Това оборудване ще доведе до увеличаване на производството с над 1 700 тона ламинирана хартия годишно. Спестяванията на енергия са изчислени в размер на 471 258 kWh/годишно, а енергийните спестявания за цялото предприятие в резултат от изпълнението на проекта е над 43 процента. Освен това, ще бъде постигнато намаляване на емисиите от въглероден диоксид с 386 тона годишно. С въвеждането на тази технология ще се намали обема на технологичния отпадък, което ще понижи материалните разходи за производство на единица продукция и ще намали себестойността й. Така продукцията на "ЕМА" ООД ще става все по-конкурентоспособна както на вътрешния, така и на международните пазари. С реализацията на проекта "ЕМА" ООД ще си гарантира устойчив растеж и висока конкурентоспособност на българския и международния пазар, убедени са от ръководството на дружеството.
Договорът е подписан на 30.11.2017 г. и е с продължителност 18 месеца.
ema prez

 
Разходите за придобиване на ДМА в област Плевен намаляват през 2016 г. Печат Е-мейл
( 0 Гласа )
Бизнес - Производство
Написано от Вестник "Посредник"   
Сряда, 07 Март 2018 12:51
grafikaDMA 20152016През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Плевен са 309.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 37.9%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в селското стопанство – 99.5 млн. лв., и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 56.2 млн. лева. През 2016 г. тези сектори заедно формират 50.3% от общия обем разходи за ДМА. В сектор „Строителство” инвестициите за ДМА са 14.3 млн. лв. и са близо 2 пъти по-малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове (на графиката). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намаляват със 17.6 пункта в сравнение с предходната година и достига 27.0%. Същевременно се увеличават вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура - с 6.9 пункта, за закупуване на земя - с 5.0 пункта и за транспортни средства - с 4.3 пункта, които формират съответно 37.4, 13.0 и 13.8% от общия обем инвестиции в ДМА.
Най-значителни разходи за придобиване на дълготрайни материални активи са извършени в община Плевен - 161.9 млн. лв. или 52.3% от общите разходи за областта. Следват общините Кнежа и Червен бряг, съответно с 12.3 и 10.2%. Най-малък е размерът на направените инвестиции за ДМА в общините Белене и Искър -  по 1.5 млн. лв.

 
Страница 1 от 34
Фейсбук коментари
Сподели статията