Националната комисия за борба с трафика на хора и 10-те местни комисии за борба с трафика на хора в страната поставят началото на станалата традиционна Национална кампания за превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Кампанията цели да повиши осведомеността и чувствителността на обществото и уязвимите групи по отношение на механизмите за въвличане в трафик на хора с цел трудова експлоатация, както и да насочи вниманието към начините за предпазване от рискови ситуации и осигуряване на безопасна трудова миграция. В следствие на пандемията от COVID-19, влошената икономическа ситуация и нарастващата безработица създават предпоставки за предприемане на рискови инициативи за трудова реализация и абсолютно подценяване на съмнителни предложения за работа, което в крайна сметка увеличава риска от въвличане в трафик с цел трудова експлоатация. В рамките на кампанията ще бъдат реализирани редица събития и инициативи с цел целенасочена превенция и повишаване на информираността особено на българските граждани, които желаят да работят в Европа, на чуждестранните граждани (временни или сезонни работници) на територията на България, както и на работещите в рискови сектори, в т. ч. и хора в риск от въвличане в трафик с цел трудова експлоатация. Планираните дейности включват кръгла маса „Предизвикателства при идентификацията, разследването и превенцията на трафика на хора с цел трудова експлоатация“, с участието на представители на Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, ИА „ГИТ“, Агенция по заетостта, Служби по трудови и социални въпроси, Министерство на вътрешните работи, Върховна касационна прокуратура, районни и окръжни прокуратури, синдикални и неправителствени организации; регионален форум в Благоевград на тема „Трафик на хора с цел трудова експлоатация – идентификация и превенция в условията на криза и нарастваща безработица“, с участието на представители на синдикати, Прокуратура, трудови бюра и др.; участие в 20-то юбилейно издание на „Национални дни на кариерата“, организирано от JobTiger; форуми за студенти от Бургас, Русе, В. Търново и Сливен; онлайн Академия за доброволци от Пловдив, Пазарджик и В. Търново; обучения на ученици от цялата страна; обучения за ромски медиатори от Плевен, Ловеч и В. Търново; информационни сесии/трудови ателиета с безработни и уязвими лица, с подкрепата на Бюрата по труда; обучения на специалисти, имащи отношение към проблемите свързани с трафика на хора, разработване на специализирани информационни материали, както на български език, така и на английски и руски за чуждестранни граждани, работещи сезонно по черноморските и зимни курорти и др. Националната комисия за борба с трафика на хора призовава всички, които заминават да работят извън България, да бъдат изключително внимателни. Да се информират обстойно за всяка една стъпка преди да вземат окончателно решение за отпътуване в чужбина. Много често фирми или конкретни лица, особено в по-малките населени места, търсят работници и обещават невероятни условия за сезонна или временна работа. Често успяват да ги убедят, че няма никакви рискове, но при трафика на хора предварителните обещания на работодателите се разминават драстично с реалните условия на живот и труд. Налага се служителите да работят за минимално възнаграждение, а понякога дори не им плащат, документите им за самоличност са отнети и задържани от работодателя или трето лице, принудили са ги да заплаща нерегламентирана сума на фирма или на познат, който посредничи за намиране на работата, затова, че им е осигурена заетост. Не са изключения и случаите, когато се налага работниците да чака, защото не им дават да започнат работа веднага. И така, докато не изхарчат всичките си налични средства и не задлъжнеят. Ако сте в чужбина и сте в беда, незабавно се свържете с българското представителство в страната, в която се намирате. Потърсете помощ от полицията, дори да нямате документи. Вие вероятно сте жертва на сериозно престъпление и ще ви окажат помощ. Научете повече за проблемите, свързани с явлението „трафик на хора“ на интернет страниците на Националната комисия: www.antitraffic.government.bg и www.antitraffic.bg ВАЖНИ КОНТАКТИ: Единен европейски номер за спешни случаи 112 (напълно безплатен, набира се без код) Национална комисия за борба с трафика на хора – тел. + 359 2 807 80 50 (работно време: от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч.), e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Местни комисии за борба с трафика на хора в градовете: Благоевград, тел.: + 359 73 86 77 77, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Бургас, тел.: + 359 885 532 692, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Варна, тел.: + 359 52 820 748, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Велико Търново, тел.: + 359 62 619 222, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Монтана, тел.: + 359 96305 471, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Пазарджик, тел.: + 359 34 402 241, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Плевен, тел.: +359 889 789 255, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Пловдив, тел.: +359 32 622 136, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Русе, тел.: + 359 82 841 918, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
; Сливен, тел.: + 359 44 611 336, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Национална телефонна линия срещу трафика на хора, фондация „Кампания А21“ – 0800 20 100 ИА „Главна инспекция по труда“: - Гореща телефонна линия - 0700 17 670 - Телефон за сигнали на български граждани, работещи в чужбина (00359) 2 8101 747 Национална телефонна линия срещу трафика на хора, фондация Кампания А21 – 0800 20 100 Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) – http://www.knsb-bg.org/; Трудовоправна приемна: 02/ 40 10 427
От Дирекцията “Бюро по труда” в Плевен уведомяват работодателите от община Плевен, че разполагат с финансови средства за сключване на договори за ползване на програми и насърчителни мерки за заетост и обучение по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) през април 2021 г., както следва: Мерки за насърчаване на работодателите (в съответствие с чл. 50, ал. 3 от ППЗНЗ) и Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, които разкриват работни места и наемат: - безработни младежи до 29 г. възраст (чл. 36, ал.1 от ЗНЗ)- свободни средства – 12445 лв.; - безработни лица до 29-год. възраст на непълно работно време (чл. 36а от ЗНЗ) - свободни средства - 3892 лв.; - за стажуване безработни лица до 29-годишна възраст - (чл. 41 от ЗНЗ) - свободни средства - 4143 лв.; - за чиракуване безработни лица до 29 години с основно или по-ниско образование и без квалификация (чл.41а от ЗНЗ) и осигуряване на суми за наставник (чл. 41а, ал. 4 от ЗНЗ) - свободни средства - 5343 лв.; - за стажуване безработни лица (чл. 46 от ЗНЗ) - свободни средства - 4116 лв.; - безработни лица на първите 5 работни места разкрити от работодатели-микропредприятия (чл.50 от ЗНЗ) - свободни средства - 28819 лв.; - безработни лица с трайни увреждания включително военноинвалиди на пълно или непълно работно време (чл. 52, ал. 1 от ЗНЗ) - свободни средства - 3943 лв.; - безработни лица-самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст (чл. 53а от ЗНЗ) - свободни средства - 16028 лв.; - безработни над 55-годишна възраст (чл.55а от ЗНЗ) - свободни средства - 9154 лв.; - продължително безработни лица (чл.55в от ЗНЗ) - свободни средства - 15721 лв.; - за чиракуване (чл. 55г от ЗНЗ) и осигуряване на наставник (чл. 55г ал. 4 от ЗНЗ) - свободни средства - 5218 лв.; - безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца или безработни лица до 24-годишна възраст, или безработни над 50 години, или безработни лица с основно и по-ниско образование (чл. 51, ал. 1 от ЗНЗ) - свободни средства - 12996 лв.; - безработни лица с трайни увреждания (чл. 51, ал. 2 от ЗНЗ)- свободни средства - 4509 лв.; Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица – субсидира се наемането на продължително безработни лица от: - работодатели от частния сектор (Компонент 1) - свободни средства - 4381 лв.; - държавни и общински лечебни заведения, общински училища, общински детски градини и читалища, както и предприятия с държавно участие и общински предприятия (Компонент 2) - свободни средства - 5034 лв. По горепосочените мерки, работодателите могат да подават заявки за свободните работни места, в периода от 25.03.2021 г. до 02.04.2021 г., включително. Извън горепосочения срок (в съответствие с чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ), работодателите могат да кандидатстват за преференции (финансови средства) и за работни места, на които ще наемат на работа: - безработни младежи до 29 г. възраст с трайни увреждания, вкл. военноинвалиди, както и младежи, ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, завършили образованието си (чл.36,ал.2 от ЗНЗ) - свободни средства - 3892 лв.; - осигуряват на обучение чрез работа (дуална система на обучение) на безработни лица (чл. 46а от ЗНЗ) – свободни средства – 12852 лв.; Обучение на възрастни по чл.63, ал.1, т.1 и т.3 от ЗНЗ - свободни средства - 7469 лв.; Допълнителна и конкретна информация може да се получи в: Дирекция “Бюро по труда” - Плевен, както и на тел. 0879005804
Последно променен на Четвъртък, 25 Март 2021 11:55
Една от работодателските организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предлага екстравагантна идея за борба с недекларирането на осигуровки - 100% от осигурителните вноски да са за сметка на работника. Това обаче трябва да стане срещу компенсация на служителите чрез запазване на размера на нетната заплата, стана ясно в понеделник. В момента осредненият размер на вноските за всички осигурителни фондове е 57% за сметка на работодателя и 43% - за работника. Предложението е от изследването "Национална карта на недекларираната заетост в България", представено на кръгла маса от проф. Емилия Ченгелова - ключов експерт по проекта на АИКБ и КНСБ "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост". Бизнес организацията смята, че чрез идеята ще спадне в значителна степен икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и ще нарасне интересът на работника не само да работи с трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение. Зам.-министърът на финансите Маринела Петрова коментира, че Covid-кризата е допринесла за промяна в нагласите на хората по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнесът и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. "Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции", Според изследването на АИКБ по оценки на работодателите недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г. е 25.3 на сто, а по оценки на работниците - 32.9 на сто. Според АИКБ тенденцията през последните три години е недекларираната заетост да намалява.
Заведения, туризъм и транспорт - масово със сиви договори Според работодателите браншовете, които са най-силно уязвими към практиката "работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой", са: "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети", "Строителство"; "Селско, горско и рибно стопанство", "Преработваща промишленост", "Транспорт, складиране и пощи", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Административни и спомагателни дейности", а според работниците: "Строителство", "Транспорт, складиране и пощи", "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Селско, горско и рибно стопанство", "Добивна промишленост". Пет вида са най-често срещаните форми на сива заетост - работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане. По думите на д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. "Нейният обхват е между 25% и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори", посочи Ангелова. Най-висок е делът на недекларираната заетост в областите Видин (33.5 %), Ямбол (32.6%) и София област (32.5 %), а най-нисък - в Кюстендил (24.1 %), Смолян (23.6 %) и Търговище (21.1 %). Най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.
КНСБ иска двуцифрен ръст на заплатите всяка година Също в понеделник КНСБ представи свой меморандум за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г., който ще е предмет на обсъждане при предстоящите срещи на синдикалната организация с политическите партии преди изборите. В него синдикатът настоява средната работна заплата да стане 2450 - 2560 лева през 2025 г., а минималната - 1239 лева. Според КНСБ средната работна заплата трябва да расте ежегодно поне с 12.5%, а минималната - с поне 17.5%. Искането е на фона на допускания, че БВП ще расте в реално изражение ежегодно с не по-малко от 3.5%, а номинално с над 5%. За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС, чрез която минималното възнаграждение се очаква да достигне 50% от средната работна заплата за страната. При този ръст на доходите поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г., а минималната работна заплата ще достигне "заплатата за издръжка" към 2025-2026 г. Пред политиците КНСБ ще поиска темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на един нает) по паритет на покупателна способностда да достигнат ниво от 60% от средноевропейското през 2022 г. и 67% през 2025 г., обобщават исканията синдикалистите. От КНСБ предлагат и годишен темп на актуализация на средната пенсия в размер на 15%. Според синдиката този темп е напълно постижим, като по този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39.4 на сто към 2020 г. при очаквано съотношение 44.8 на сто към 2025 г.). От КНСБ отново поискаха реформиране на данъчната система. Икономистът Любослав Костов посочи, че синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната. В същото време ставката на данъка върху личните доходи и на данък печалба трябва да се вдигне на 15%, а ДДС да се намали също до 15%. КНСБ предлага още средното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 26 лв. на ден на 70 лв. на ден до 2025 година (от 573 лв. месечно на 1 477 лв. месечно в края на периода). Това представлява ръст от 257 на сто за период от 4 години. За тази цел ще бъдат необходими общо средства в размер на около 1 млрд. лв. допълнително за периода до 2025 г. Сериозен ръст според КНСБ трябва да претърпят и разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. От сегашните 380 лв. то трябва да стане 730 лв., а разходът за него да нарасне съответно от 230 млн. лв. в настоящата година до 442 млн. лв. през 2026 г.
Източник: mediapool.bg
Последно променен на Понеделник, 22 Февруари 2021 18:52
Продължават мерките за работодатели „60/40”, „Запази ме” и особен интерес има към „Заетост за теб”, информират от дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - Плевен. Към 31 януари 2021 г. в ДБТ - Плевен са регистрирани 4 215 безработни, като нивото на безрзботица се запазва. През последните седмици има тендентция за намаляване на търсещите работота лица, което се дължи на започващата сезонна работа в чужбина и на мярката „Заетост за теб", това важи за цялата Плевенска област. Отново най-много са регистрираните от заведения за обществено хранене и хотелиерството. В рамките на месец януари 2021 г. 323 човека са започнали работа, устроени на съответните работни места от "Бюро по труда" - Плевен, които са на първичен пазар, т.е. започнали са работа на ново работно място, а не по някоя от мерките във връзка с COVID пандемията. В момента има 61 обяви за близо 280 работни места за готвачи, монтажници, леяри, заварчици, тенекеджии, машинни оператори в текстилното , шивашкото и кожарското производство, водачи на тежкотоварни автомобили и автобуси, работници по обработка на дърво, мебелисти и сродни на тях.
През месец ноември в община Плевен равнището на безработица е 6,42% с 0,28% по-малко от това за страната, информират от дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - Плевен. Това е най-ниската стойност от 13 март 2020 година насам. През месец ноември 399 лица са започнали работа, като 309 от тях с посредничеството на Бюрото по труда. За областта 8,94% от икономически активното население е без работа, като очаквано нивото през месец декември леко се покачва във всички 10 общини. 823 търсещи работа лица от Област Плевен са започнали такава, като Бюрата по труда са съдействали на 642 от тях. Продължава обработването на документи по различните мерки за подпомагане на бизнеса, останалите без работа хора и такива, които са в неплатен отпуск поради затваряне на част от търговските обекти, като за броя подпомогнати лица и фирмиможем да дадем окончателна информация в началото на месец януари. В момента в дирекция "Бюро по труда" - Плевен има обявени работни места в сферата на стройтелството, образованието, керамичната и шивашката промишленост и в двата големи завода за автомобилни компоненти в град Плевен и село Баховица. Общо обявените свободни работни места към днешна дата са 70 на брой.
