| ЧЕТИВО ЗА ВАС | |
| Кой и кога постави вечния огън пред мавзолея в Плевен | |
За популяризирането на този храм са издадени десетки книги и брошури. Има го във всички туристически брошури на уважаващите себе си туроператорски фирми, както и в интернет. През годините за построяването на мавзолея е писано много. Последно материал за градежа на Мавзолея откриваме в сборник от миналата година, който е издаден от Военноисторическия музей (ВИМ) в Плевен. Автори на публикацията са Веселка Богданова и Соня Лазарова. Решението за построяването на Мавзолея “Свети Георги Победоносец” в Плевен е взето на 18 май 1902 година от комитета “Цар Освободител Александър II” и за осъществяването на тази идея е обявен национален конкурс. В програмата му е предвидено сградата да се състои от две части - подземна, която да е гробница, и надземна - параклис. Конкурсът приключва през март 1903 година и на 23 март се събира комитетът, който разглежда въпросите, свързани със строителството. Избира се строителна комисия и предвид на това, че сградата трябва да се изгради бързо и качествено, в нея са включени лица, които притежават необходимите знания и опит. За технически надзор пък са привлечени плевенски държавни и градски архитекти. Желанието на комитета е сградата да бъде построена до август 1904 година. За ръководител на градежа след продължителни спорове е избран архитект Пенчо Койчев, който е и автор на проекта, спечелил първото място. | |
когато се чества 25 години от обявяването на Руско-турската война от 1977-78 година. Основният камък е изработен от Вацлав Батек от София и по стара традиция тържеството по поставянето му започва с молебен, отслужен от Врачанския митрополит Константин в съслужение с плевенски духовници, а след това официалните лица удрят с чук по камъка. За начало на строителството в материала, отпечатан в справочника, авторите Веселка Богданова и Соня Лазарова приемат 15 юли 1903 година, когато архитект Койчев в присъствието на предприемача Иван Куюмджиев, който ще изгражда подземната част, дава направление на двете оси и котата на терена. Изкопните работи на основите и подземната част на параклиса се извършват от 35-40 работници. Надземната част на Мавзолея започва през март 1904 година и продължава до 1906 година. Корпусът се изгражда от бял гладко издялан камък и тухли. От същия камък е изработен и външният цокъл и облицовката. През 1905 година започва монтирането на гранитните колони чрез заливане с олово. Същата година започват да се изграждат и стъпалата, водещи към Мавзолея и оградата. Работата приключва на 2 октомври 1906 година, след като на кубетата са поставени медни листове, поставен е кръстът върху централното кубе и върху трите външни стени са поставени плочи от сиво-чер полиран гранит, на които са изписани имената на полковете, имената на руските и румънските офицери и броят на низшите чинове, загинали край Плевен от 8 юли до 28 ноември 1877 година. С изграждането на параклиса-мавзолей “Свети Георги Победоносец” Пенчо Койчев претворява идеите на византийското и старобългарското църковно строителство и архитектура. Сградата е кръстокуполна с къси кръстни рамене. Висока е 24 метра, заема площ от 435 квадратни мера, а кубатурата й е 3 866 кубични метра. Градежът е смесен с редуване на хоризонтални пояси от 7 реда червени тухли и 1 ред бял дялан камък. Всичко това четем в справочника на Военноисторическия музей в Плевен, където може да се намерят още любопитни подробности относно орнаментиката и строителството. Години наред Мавзолеят в Плевен е мястото за отдаване на почит към загиналите за освобождението на България. През далечната 1967 година обаче тогавашният Окръжен съвет на БКП приема една инициатива на Окръжната пионерска организация | |
в памет на жертвите. За целта са необходими 3 000 лв., които трябва да бъдат събрани от пионерските организации в тогавашния окръг. Това става чрез акции по събиране и предаване на вторични суровини и включване в други инициативи, които могат да донесат дивиденти. Стимулът за пионерите е обявен предварително - събралата най-много пари пионерска организация ще излъчи свой представител, който да запали вечния огън през Мавзолея. През 1967 година всички пионери с ентусиазъм се включват в инициативата. Парите трябват спешно, тъй като на 3 март 1968 година се навършват 90 години от Освобождението и жертвеникът трябва да се изработи. Всичко това пък научаваме от архивите, които се съхраняват в Плевен. 41 години по-късно с припомнянето на събитията от 1967-68 година се заемат ученици от Професионалната гимназия по туризъм “Алеко Константинов”. Като училище, подготвящо туристически кадри, на децата им става интересна тезата на д-р Жоро Петров Ничев, който е мажоритарен кандидат за депутат в изминалите в края на миналата седмица избори за 41-то Народно събрание. Той идва в гимназията и разказва версията си, че именно той е запалил вечния огън пред Мавзолея, тъй като е бил активист на пионерската организация в село Байкал. Всички източници пък сочат, че в онези години най-много средства за изграждане на жертвеника на вечния огън и на газовата инсталация, водеща към него, са събрани от пионерите от Байкал и Тръстеник и е логично именно дете от тези селища да е извършило акта по запалването. За запалването на вечен огън е писано и в местния вестник “Септемврийска победа”, който излиза ден след събитието. Автор на статията е журналистката Спаска Гацева, а новината подобаващо заема първата страница. Само че на нея освен гостите на проявата не е писано нищо за факлоносеца. Самата авторка пък в телефонен разговор призна, че не си спомня нищо за събитието отпреди 41 години и това също е логично. С идеята за събиране на повече данни относно изграждането и запалването на огъня се заема ученичката от 8 “б” клас на ПГТ Наталия Бонева. | |
но не и от същинското запалване на огъня. Самият Жоро Ничев пък обявява награда за ученика, който се добере до информацията кой запалва вечния огън и дали това лице е самият той. Докторът води разговор с директора на ПГТ “Алеко Константинов” Малинка Маринова, която обявява официално на учениците си задачата и наградата за нейното осъществяване. Благодарение на главния уредник във Военноисторическия музей и ръководител на отдел “Недвижими паметници” Соня Лазарова “Посредник” откри интересни факти относно събитието. | |
по повод 90-годишнината от Освобождението, но не от г-н Ничев. Шест символични лъча от чавдарчета и пионери се събират вечерта на този ден от 6 краища на Плевен пред Мавзолея, а всеки от ръководителите им носи факла. Дотук достигат и разкритията на ученичката от плевенското училище. Дотук е достигнал и Жоро Ничев. Жертвеникът е поставен пред северната паметна плоча. Официални лица, искане на разрешение за действието и край. Снимките свършват. Фотографите не са запечатали самия акт на запалването. Няма го и на първата страница на вестника. | |
За това свидетелстват снимки от архива на ВИМ - Плевен. Събитието е описано в “Пътеводител” от Йорданка Георгиева и Иванка Нечева, както и на стр. 66 в “Пътеводител” от Цветан Симеонов и Гена Тодорова.
Запалилата огъня Красимира Цветанова е родена през 1953 година в Плевен и е завършила Математическата гимназия “Гео Милев”. По думите на г-жа Лазарова, която се оказва нейна съученичка, след училище тя заминава да учи в Москва или Харков, а сега живее в Русия. В хода на разследването на “Посредник” станаха ясни и някои любопитни подробности относно изграждането на самия жертвеник. Оказва се, че за архитекта му не се знае нищо. Най-вероятно това е скулпторът Георги Гергов. Това е човекът, на когото по това време е поставена задачата за извършване на преустройство на криптата на Румънския музей в Гривица. Името му се чете във възлагателен протокол за преустройство на вътрешното оформление на Мавзолея, с което се заемат два колектива - на арх. Тома Петров и на арх. Живко Петев. Печеливш е проектът на арх. Петев, но той не е осъществен впоследствие. Решението за 90-годишнината пък е да се преустрои парковото пространство и подходът към Мавзолея предвид запалване на вечен огън, което се осъществява през 1968 година. Но... тук излиза една любопитна подробност. | |
Това предизвика много въпроси у специалистите от ВИМ и благодарение на Соня Лазарова и тази загадка беше разгадана. Като всичко българско и родно, и жертвеникът, поставен за 90-годишнината, е бил временен. Бронзовата отливка във формата на стар руски орден с орнаменти в български стил се поставя на постамента от черен мрамор през 1969 година. Тя е направена в ДМЗ “Вапцаров”, научаваме от писмо, писано на 25 юли 1969 година. В същия този ден ВИМ пише и до Държавния машиностроителен завод в Сомовит, където трябва да изработят 5 броя вентили, които да бъдат поставени върху горния край на произведените от тях бутилки за газ пропан-бутан, които захранват огъня. С този акт се извършва повторно преустройство на съоръжението, поставено година по-рано. И още нещо любопитно. Оказва се, че | |
и се налага на 2 декември директорът на ВИМ Никола Бошнаков да иска от председателя на Окръжния народен съвет средства за разплащане на довършителни работи, извършени от частни майстори, които са направили шлифовка на лошо изработената бронзова отливка, за да могат да се избегнат кривини и шупли по нея. Направена е и корекция на орнамента чрез допълнителна отливка, престъргване и обработка за дълбочинно горене на жертвеника. Направена е и корекция на мраморните плочи, съобразено с новия орнамент. Изработени са и две нови горелки.
Заради малките бутилки с газ, които са поддържали огъня до 18 часа, се е наложило да се направи преустройство и на подземието в Мавзолея, където да се поставят по-големи бутилки и вентили, които да поддържат огъня в продължение на 10-12 дни. | |
Преди 10 години крадци откраднаха бронзовата отливка на вечния огън. Апашите задигат още лъва от паметника в Градската градина и метални букви. Полицията открива жертвеника и го връща на ВИМ, което пък налага ново преустройство с допълнително укрепване на жертвеника и постамента към земята. Газовите бутилки също вече не са в Мавзолея, а извън него. За целта е направено ново преустройство на газовата инсталация. Делото срещу крадците е прекратено, а | |
Цената на газта за месец е 180 лв., които се плащат от бюджета на Военноисторическия музей. Що се касае до доктор Жоро Ничев и твърденията му за събитията отпреди 41 години, се свързахме с дългогодишната дружинна ръководителка в училището в Байкал Станка Динева, която чрез приятелката си и съгражданка Виктория Давидова разказа, че нейната дружина през годините е заемала много първи места в различни акции. За тази тя самата има смътен спомен, но не си спомня някое от децата от Байкал да е било избирано за подобно действие. За активисти г-жа Динева е изброила множество имена, но нито едно от тях не е било на доктор Ничев. Ние пък не съобщихме името на г-жа Давидова, за да не може нейните знания да влияят на спомените на възрастната жена. Едно обаче остава ясно. Мавзолеят “Свети Георги Победоносец” е един от символите на Плевен, а жертвеникът, в който гори вечният огън, ще припомня на жителите и гостите на града за събитията отпреди 131 години. | |
| Иван КРЪСТЕВ
| |
<<Обратно |
Що за глупави твърдения , че била "благородна патина" ?!! Време е да се позлати кубето на Мавзолея , да не би кубето на Александър Невски да е било златно когато е съградена патриаршеската катедрала?!!
По повод купола на палаклис - мавзолей "Св.Георги Победоносец" специалистите от "Ателие по консервация и реставрация" отговарят, че синьозеленият цвят на купола се дължи на благородната патина, което е достойнство за този този езмблематичен за Плевен стогодишен паметник, а не негов недостатък. Нееднократно граждани, включително и кметът г-н Н.Зеленогорски, са поставяли въпроса за "почистването" на купола. Дори има предложение за неговото позлатяване. За запазване на автентичността му, специалистите от Военноисторически музеи -Плевен и Националния институт за паметници - София са категорични, че той трябва да остане в сегашния си вид.
А няма ли кой вече 20 години да се сети да лъсне малко кубето, че с този синкаво зелен цвят на нищо не прилича! Срам и резил! На Кмета дето се се вика "му е под носа" (прозореца му има изглед и към него) или не смее и през прозореца да погледне към Плевен и плевенчани! Сигурно щото няма да има далавера от това! А що пари пари потрошиха нахалост за толкова много безсмислени както се оказва впоследствие избори за тези 20 години, че ако ги бяха вложили в обществено полезна дейност в града ни, ехеееееееееееееее................. дали щяхме да сме на тоя хал!
MNOGO DOBRA STATIQ I POLEZNA
КУПЕТЕ СИ ДАНЪЧНОТО ПОМАГАЛО
Огънят запалва председателят на Окръжния пионерски щаб в Плевен Красимира Цветанова.
Така изглежда днес вечният огън. Снимка: Мариана ГАРВАНСКА
